„Всички пътища водят в Рим.“ .. Със сигурност сте го чували. За щастие миналата есен един път и мен ме отведе в Рим и почти всички по-големи градове в Италия с вековна история. Най-вече успях да осъществя една моя мечта – да видя Флоренция – люлката на ренесанса. Но не за това искам да пиша.
Връщайки се назад през пролетта на 2008г., ми се иска да споделя едно наистина вълнуващо за мен и вярвайте ми, незабравимо преживяване. След блясъка на Париж, в който се влюбих има едно местенце във Франция, което те пренася в годините на.. и малко след Ренесанса..
Едно дълго отлагано пътуване до Пловдив най-накрая се осъществи. Дали желанието, дали поредното ревю, в крайна сметка ни отведе на едно от любимите ми места в България.
Докато времето в София се очертаваше да е доста колебливо и с валежи, в Пловдив беше неописуем пек (както обичайно). Бях подготвена за един прекрасен следобед в стария град, но и представа нямах с какво ще снимам, докато не хванах в ръката си последния модел на Sony – NEX C3.
Има едно място на десния бряг на Сена, днес превърнало се в едно от най-посещаваните места на света – Лувъра. Като повечето дворци- музеи във Франция, историята му е доста вълнуваща и днес привлича хиляди не само с нея, но и с изключителната си архитектура и богата колекция.
Околностите на Залцбург, Неапол и Константинопол са най-красивите на света“, е казал световноизвестният пътешественик Александър фон Хумболт. И донякъде е бил прав. Градът на двата бряга на Залца и сега е прекрасно място, странна смесица от традиции и модерна визия, в която се преплитат много култури. Да се разгледат всички интересни места в града е почти невъзможно. Но …..Посещавайки Залцбург не може да пропуснете родната къща на Моцарт и да не изпиете чаша кафе под звуците на великолепните му творби.
