Какво остана….
След топлия ти глас какво остана…. Една ужасно пуста тишина. Една бреза от вятъра повяна, С шепота си твоите думи разпиля. И ти сега седиш безмълвна, тиха, С поглед вперен някъде в мъглата, А нейде в теб дълбоко скрит е един въпрос: «Какво е самотата?» Седиш, свещта до теб догаря И мислиш си като живота…