Какво остана….

След топлия ти глас какво остана…. Една ужасно пуста тишина. Една бреза от вятъра повяна, С шепота си твоите думи разпиля. И ти сега седиш безмълвна, тиха, С поглед вперен някъде в мъглата, А нейде в теб дълбоко скрит е един въпрос: «Какво е самотата?» Седиш, свещта до теб догаря И мислиш си като живота…

…от другата страна…

Когато кажеш това си представяш една стена и онова неочакваното, неизвестното зад нея..За мен обаче това е едно дълго чакано пътуване …пътуване към едно по-хубаво и по-различно място. Стената я няма или по скоро тя е времето и собственото ми любопитство.