Пролет, приятели и вкусни торти

Дойде ли пролетта идва ми и настроението. Изпълва ме едно такова желание да се щъкам на воля с фотоапарата и хич не ми се седи вкъщи. И разбира се ми се дояждат вкусни сладки работи. Като някоя от вкусните торти на Ивейн.

Какво остана….

След топлия ти глас какво остана…. Една ужасно пуста тишина. Една бреза от вятъра повяна, С шепота си твоите думи разпиля. И ти сега седиш безмълвна, тиха, С поглед вперен някъде в мъглата, А нейде в теб дълбоко скрит е един въпрос: «Какво е самотата?» Седиш, свещта до теб догаря И мислиш си като живота…

Юлия Томова – да чуеш тишината

Питали ли сте се някога на какво ухае свежестта, какъв е цвета на времето или каква форма са сънищата? Не търсете логика или специален смисъл в тях. В изкуството всичко е възможно – просто го оставете да ви разкаже.

…от другата страна…

Когато кажеш това си представяш една стена и онова неочакваното, неизвестното зад нея..За мен обаче това е едно дълго чакано пътуване …пътуване към едно по-хубаво и по-различно място. Стената я няма или по скоро тя е времето и собственото ми любопитство.

Къде ме отведе един подарък

Наскоро докато се рових тук там в интернет попаднах на една доста интересна колекция “Abstract Expressionist New Yorк” в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Колекцията подчертава постиженията на едно поколение творци което изстрелва Ню Йорк в центъра на световната Арт сцена някъде в средата на 50-те.