Чудя се как да започна .. Първоначално трябваше да е ревю за макро обектива, но в крайна сметка реших да споделя как се снима дим. Когато за първи път пробвах все пак реших да проверя в мрежата дали няма информация за постановката – под shooting smoke излизаха доста ревюта но разбира се не успях да намеря много преведени.
„Градът на любовта“, „Градът на светлината“, „Градът на модата“ – наричат го така напълно заслужено. Нито едно описание обаче не е в състояние да ви убеди колко великолепен е Париж, докато сами не се докоснете до магията му. Малко градове са в състояние да ви предложат толкова много забележителности на куп и да оправдаят очакванията ви за незабравимо изживяване.
„Всички пътища водят в Рим.“ .. Със сигурност сте го чували. За щастие миналата есен един път и мен ме отведе в Рим и почти всички по-големи градове в Италия с вековна история. Най-вече успях да осъществя една моя мечта – да видя Флоренция – люлката на ренесанса. Но не за това искам да пиша.
Художествената фотография е смесица от много “съставки”: изкуство и технологии, умение и търпение, ноу-хау и индивидуални усещания. Като за начинаещ, не би ли било чудесно, ако всичко може да се обясни с прост набор от правила, които са лесни за разбиране. Разбира се някой може да ви каже само това, каква бленда да се използва в дадена ситуация, или как да се композира кадъра, за да получите най-добрите резултати всеки път?
Реклама в криза – Доста голямо предизвикателство за повечето компании. Наскоро четох статия на приятелски блог за предимствата на планирането – полезно в кризисни улсовия. В момент на криза обикновено най-лесно е да свиеш бюджета и да не харчиш за реклама. Често пъти тази крачка назад ни струва скъпо – когато потребителя забрави за нас. Въпреки суровите условия е хубаво да напомняме, че ни има на пазара.
Връщайки се назад през пролетта на 2008г., ми се иска да споделя едно наистина вълнуващо за мен и вярвайте ми, незабравимо преживяване. След блясъка на Париж, в който се влюбих има едно местенце във Франция, което те пренася в годините на.. и малко след Ренесанса..
Място: Националната художествена галерия – Двореца. Събитие: Фото изложба на Пенчо Балкански. Страхотно преживяване – да гледаш едни от най-добрите черно-бели фотографии в повече от 2 часа обиколка на изложбените зали. И след толкова време наблюдение се замислих и открих нещо много съществено и еднакво във всички снимки – имаше нещо зад всяка една от тях. Как, къде и защо е заснета? Какво може да ти каже една снимка: на две деца надничащи през прозореца на порутена къщичка в циганската махала, една проронена сълза, една искряща усмивка, две свързани ръце на фона на залязващото слънце, следи от стъпки по пясъка …. Това е душата им.. Това е история….
Когато кажеш това си представяш една стена и онова неочакваното, неизвестното зад нея..За мен обаче това е едно дълго чакано пътуване …пътуване към едно по-хубаво и по-различно място. Стената я няма или по скоро тя е времето и собственото ми любопитство.
