Лоара – будоара на Франция

Връщайки се назад през пролетта на 2008г., ми се иска да споделя едно наистина вълнуващо за мен и вярвайте ми, незабравимо преживяване. След блясъка на Париж, в който се влюбих има едно местенце във Франция, което те пренася в годините на.. и малко след Ренесанса..Разположена между океана и централна Франция, долината на Лоара, известна още като Градината на Франция, очарова със своята нежност и свежест, изкуство и литература, традиции и модернизъм, и величествена архитектура. Според редица изследователи, ако Париж е тронната зала на средновековната френска история, замъците по Лоара са нейният будоар, където сред архитектурните шедьоври се преплитат тайни и съзаклятия, ревност и отмъщения, страсти и саможертви.
Списъкът на замъците в долината наброява 300 и разбира се е невъзможно да бъдат посетени всичките. Но макар и малка част от тях са в състояние да оставят у вас незабравими спомени и желание да се връщате отново и отново. Влизайки във Франция през Швейцарската граница, долината на Лоара е първото място в което се отбивам по моя път към столицата. Нощувам в малко градче на име Блоа, чийто замък си заслужава да посетите – но за съжаление не беше част от моето пътуване. Блоа е разположен на река Лоара и често пъти е отправна точка за разходките по замъците. На мен ми предстоеше да посетя едва 3 от тях – Шамбор, Шеверни и Шенонсо.

Безспорно Шамбор е най-големият и най-величествен от всички замъци на Лоара. Веднага ще ви направят впечатление величествените му кули, който се забелязват далеч преди да го наближите. А когато застанете пред него просто онемявате от внушителните му размери. Като замък от приказките е. Ренесансовият шедьовър е построен по поръчка на Франсоа I  през 1519 г. и е окончателно завършен през 1547 г. Най-любопитното около историята на замъка е, че Леонардо да Винчи лично прави проекта за изграждането на „Шамбор“. Тази теза се основава на множеството орнаменти и украси, както и на голямото спираловидно стълбище, по което слизащи и качващи не се засичат. „Шамбор“ има 440 стаи, 365 камини, 13 големи стълбища, конюшни, които могат да съберат повече от 1200 животни. Замъкът е заобиколен от огремн ловен парк, изобилстващ от алеи. Тук разходката ми беше само от вън, но пак ми стигаше да се насладя на величието му.

Недалеч от него се намира красивото имение Шеверни – истинско бижу сред замъците в долината. Наистина по-скоро имение защото не може да се сравнява по размери с нито един от останалите в долината. Построен между 1604 и 1634 година от граф Анри дьо Шеверни. В действителност, ренесансовия стил не е  намерил отражение тук. Архитектурата е в стил Луи 13, отличаваща се с изключителна симетрия типична за ранния 17 век. Построен е от бял камък, чиято белота не само устоява на времето, но и се засилва – по подобие на Катедралата Сакре Кьор, Монмартр в Париж. Днес имението се стопанисва от млада аристократична фамилия, превърнала го в атрактивна архитектурна забележителност.

Малко встрани от Лоара, на устието, където река Шер се влива в голямата река, се намира един от най-елегантните замъци на Франция – Шенонсо, може би най-изящния и романтичен във френската история. Той е построен направо във водите на Шер. С другия бряг го свързва мост, а от двете страни е заграден с ров. Замъкът е известен още като „женския“, защото в него се преплитат съдбите на няколко жени, сред които четири кралици. През 1547 г. крал Хенри II го подарява на своята любовница Диана дьо Поатие, която превръща замъка в гнездо на любовта. Тя огражда градините с диги, за да ги предпази от преливането на реката, и построява моста, свързващ замъка с другия бряг на Шер. След смъртта на краля обаче, съпругата му Катерина Медичи изгонила Диана и продължила да господства, като върнала двореца във владенията, принадлежащи на короната. Тя построила двуетажната галерия, използвана и за бална зала, на моста между двата бряга на Шер. Това, което рядко може да се види другаде, са напълно запазените кухни на замъка. Сега Шенонсо е собственост на фамилия Мение, която държи всъщност късче, и то от най-интересната „глава“ на френската история. Този замък ме плени с очарованието си и бих се върнала там отново, ако имам тази възможност.

След цялото това величие и красота, с което се сблъсквате в тези замъци може би ще попитате „Какво още би ме впечатлило“? Е за мен Лоара беше спирка преди Париж, така че аз лично се оставих на емоцията, но бях убедена че ме очаква още много и все пак за финал ми оставаха градините на Версай, които пленяват с невероятно изобилие от цветове и форми. Всъщност ключовото за Франция е, да я посетите с „чисти очи“, неподготвени и без очаквания – само така ще можете да я усетите истинска, да попиете от от романтичността на Лоара и очарованието на Париж, и нищо чуто няма да ви се стори прехвалено.

pingback: informa.econt.com