За другата ми страст към виното

След фотографията, голямата ми страст е виното.. Всъщност спокойно бих могла да кажа, че дори е не след, а преди, защото фотографията отдавна премина графата на страст и хоби, и се превърна в работа, начин на живот, мислене и вдъхновение. Та… когато човек приключи условно с някакво хоби, идва ред на новото такова. За мен това се оказа виното. Няколко души вече ме попитаха „какво толкова намирам в него“ и реших вместо да отговарям лично, да споделя пред всички.

Къде заради дългите летни ваканции прекарани в Кресна и Сандански, къде заради разказите на майка ми за 800 литровата бъчва под навеса на къщата, в която всяка година прабаба ми затваряла керацуда. Бъчвата и лозето май отдавна ги няма, но спомените винаги ще останат. Именно те ме свързват с виното по един особен начин.

ВИНОТО ИМА ДУША…

Но иска и ти да отвориш своята, за да я усетиш. С виното може да се говори, но иска време, за да се научиш да разбираш езика му – а той не е само един. Научиш ли се обаче, не е достатъчно, защото ти се иска да „говориш“ още и още, и да се усъвършенстваш. Всъщност не познавам човек, бил той и най-добрия специалист, който да познава езика на виното перфектно. Именно в това обаче, се крие чара му, винаги има какво още да научиш.

Така започна моята винена одисея – покрай ангажимент към едно от събитията на Каса Вино – беше преди няколко години когато посрещахме новото божоле. Запознах се с Иван малко преди това, покрай една друга идея. Иван е от онези хора които говорят с рядка страст за виното и е способен да ви зарази, да ви накара да заобичате и да гледате виното по различен начин.

Разбирам го, защото аз говоря със същата страст, когато става дума за фотография.

Започнах да посещавам курсовете му и след всяка среща откривах нови и неподозирани качества и аромати. Това е като да учиш нов език – с всяка изпита глътка, с всеки нов аромат се потапяш в различен свят, в различна култура.

Това разбира се нямаше как да не окаже влияние и върху любовта ми към пътешествията. Освен, че започвах да експериментирам с различни вина, ми се искаше да посетя и различни региони, известни с производството си на хубаво вино.

Когато преди 10-на години се влюбих във фотографията, беше по време на едно пътуване във Франция. Посетих освен Париж и чаровната долина на Лоара, и великолепните ѝ замъци. Тогава част от обиколката беше и посещение на едно малко шато, в което дегустирахме великолепно вино. Спомням си, че много ми хареса и си взех няколко бутилки за вкъщи. Едва сега обаче оценявам преживяването и разбирам колко малко време съм отделила тогава, на тази част от програмата. Груба грешка, която никога няма да повторя.

ВИНОТО ИСКА ВРЕМЕ И ВНИМАНИЕ ЗА ДА МУ СЕ НАСЛАДИТЕ

Сега когато пътувам и ми се отвори възможност да посетя някой винен регион никога не бързам. Слава богу имам тази възможност, най – вече в Австрия, където често ходя.

По отношение на виното съм по-голям привърженик на белите вина. Любим сорт ми е Совиньон блан, но по време на цялото това пътешествие в света на виното открих още много. И така към Совиньон блан се присъединиха Ризлинг, Грюнер велтлинер, Гевюрцтраминер, Вионие и за цвят една Сира.

Това са вина които винаги държа „на склад“ вкъщи ;). Но се радвам, че една част от тях успях да опитам там на място в родината им, където тероарът разгръща истинският им потенциал. Наред с това ще се любувате на великолепни гледки и емоции. Виното ви дава чудесни идеи за туризъм, освен че може да го дегустирате.

ВИНОТО Е КУЛТУРА

Не е имало случай, в който при пътуването ми до Виена, да не поискам да се покатеря до Каленберг и да се порадвам от високо на гледката към лозята на Гринцинг и Нюсдорф. Или да си припомня веселото преживяване от пътуването с корабче по Дунав между Мелк и Кремс, където се простира долината Вахау. Ако се абстрахирам от сортовете, а говоря само за винени дестинации, то меко очертаните хълмове на Тоскана и кипарисите, са оставили траен отпечатък в съзнанието ми. Няма пролет, в която да не се разходя поне за ден-два до местата в които израснах (Мелник, Сандански, Гоце Делчев) и да се заредя с енергия и малко спомени от детството ми. Често обичам да се шегувам, че може да си нямаме Тоскана, но си имаме Мелник.

Коя е следващата винена дестинация в списъка ми ли? Надявам се долината на Рейн и Мозел.

Пътуванията ми винаги са били емоционални защото ми позволяват да се докосна до нещата които обичам, и защото ме обогатяват – културно и духовно. А виното разкри пред мен един изцяло нов поглед към тези пътувания.

Иван.. Благодаря ти приятелю, че ме заведе на това великолепно пътешествие в един различен свят на аромати и вкусове.