Защо Виена винаги печели?
След топлия ти глас какво остана….
Една ужасно пуста тишина.
Една бреза от вятъра повяна,
С шепота си твоите думи разпиля.
И ти сега седиш безмълвна, тиха,
С поглед вперен някъде в мъглата,
А нейде в теб дълбоко скрит е един въпрос:
«Какво е самотата?»
Седиш, свещта до теб догаря
И мислиш си като живота се топи.
Грешиш! След нея друга ще запалиш,
Но друг живот, ти трябва да дариш
Навън е студ, а вътре в тебе пари.
Все мисли за живота си редиш.
От него сякаш страх те е …така ли?
Той дълъг път е, ти сама вървиш.
– «Не съм сама аз имам теб»
– А аз какво съм?
Глас просто, звук в тебе, стон…
Огледай се, нима с друг говориш…
Не, просто с мислите си в спор.
Тъй в диалог със себе си живееш.
Седиш, поредна свещ до теб гори,
И за пореден път в теб мисли с чувства спорят.
И двете търсят отговор един.
След топлия ти глас какво остана…
Една ужасно пуста тишина.
Брезата вече няма я, а вятъра
Нашепва спомени от младостта.
Related posts
