Когато си мислим за Гърция, обикновено си представяме синьо лазурно море, плажове, малки къщички в бяло и синьо, сиртаки и узо. И, разбира се, екзотичните острови от Цикладския архипелаг. Гърция обаче има още много места, с които се асоциира. Метеора е много приятно място, което мисля ще ви очарова. Разположен е в Тесалийската равнина и е може би едно от най-чудесните монашески средища в Православния Изток. Онова което прави мястото магнетично са манастирите от 11 век, които са построени на върха на 60-милионни скали от ерата на Терциер.
Комплексът е в непосредствена близост до градовете Кастраки и Каламбака, а скалите му се извисяват на 400 метра надморска височина. Каламбака е на място където на времето се е намирал античен град – Егинио. А до съседното селце Кастраки може да стигне и пеш. Ходим там може би за втори път, но сега се организиахме сами и имахме време да се разходим на спокойствие. Всъщност, не че се оправдавам но си търсехме повод да заведем един прител там :), понеже имах хубави спомени от първия път.
Повечето екскурзии са само за ден там, тъй като Метеора се намира на удобно място за много от дестинациите в Гърция и повечето агенции го използват почти транзитно. Лошото е, че рядко има нощувки в двете селца под скалите и това не позволява да си губите много много времето там.
За това решихме да се организираме съвсем сами и си запазихме хотел през Bookong-а. Да ви кажа не съжаляваме изобщо. Ще го препоръчам на всеки който реши да ходи сам- х-л Метеоритис в Кастраки. Скромно семейно хотелче на приемливи цени, в непосредствена близост до един от манастирите – Но да направя уточнение, добрите цени са през Букинг.
Днес от 24 манастира функцинират само 6 : Големия Метеор – Св. Преображение, Варлаам- Вс. Светии, Света Троица, Свети Стефан, Св. Варвара – Русано (или както му казват женския манастир) и Св. Никола.
В интерес на истината няма как да ги посетите и всичките на едно ходене, тъй като манастирите са отворени за посещение в различни дни, но поне 3 може да видите – Големия Метеор (работи ежедневно без вторник), Варлаам (ежедневно без петък)и Русану. Пригответе се да изкачвате много стълби и да носите полички при влизане в светата обител (поне за жените – раздават ги на всеки вход).
Не е известно точно кога започва манастирският живот на Метеора, но историята на манастирите започва в Кастраки, където се счита че ок. 11 век са живеели монаси, обитаващи скалните пещери. Скалата, на която е построен Големият метеор е най-голям и се издига на 613 надморска. Днес, до входа му се достига по 115 каменни стъпала и малък тунел, издялани в скалата. До 1923г изкачването в манастира е ставало посредством въжени стълби и с плетена мрежа, закачена и издигана с макара, с която и днес още се пренасят провизии.
Вторият по големина манастир – Варлаам, носи името си от първият заселник на скалата – йеромонах Варлаам, който построява малкия храм на Тримата Светители. Достъпът тук на времето също е бил с редуващи се скелета, които са се опирали в дупки в скалите, а днес само мрежата се използва главно за доставка на провизии и строителни материали. Храмът е изписан с разкошни фрески на критския иконописец Кателанос. Тук се съхранява и Евангелието на император Константин Багренородни.
„Св. Варвара“ (Русану) е най-малкия манастир и е девически, разположен като орлово гнездо на върха на висока отвесна скала, на която изглежда естествено продължение. Смята се §е е основан около 1380г. И е посветен на Преображение господне, отново с чудесни фрески навсякъде.
Наистина остава непонятно как монасите са успели да построят на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири. Фантазията ни може само да гадае как са били носени материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините. Впрочем последното е известно – и сега гостоприемните домакини ще ви покажат съоръженията във всеки манастирски двор, с помощта на които са били навивани и отпускани дебели въжета, на чийто край в нещо подобно на кош е влизал по един монах. Този механизъм е действал чак до началото на 20 век, когато поради многото желаещи поклонници гръцките власти прокарали спираловидни пътеки до всички запазени манастири. Днес посетителите неусетно се качват нагоре, а пред погледите постепенно се открива величествената гледка на множеството сякаш поникнали от скалите манастири.