Лошото на живеенето в София е, че постоянно ти се иска да се спасяваш от навалицата. Добре, че ни е Витоша та има къде да отскочим – ние страдащите от липса на автомобили. Като за „кашкавал туристи“ съботната разходка миналата седмица ми дойде доста раздвижващо – маршрута е Голи връх до Драгалевски манастир. С Джъмбо решихме да се качим с лифта до Голи връх и да се спуснем пеш до Манастира. Който както иска – може от върха, може и от Бай Кръстю. И от двете места пътеката е добре отъпкана. Снабдихме се с аспирин, че отдавна не бяхме ходили доста – отдавна, колко да е … няколко месеца от щъкането във Виена. Да не говорим че като запален фен на родни църкви и манастири не съм посетила и един около София. Останах приятно изненадана от добрия и поддържан вид на манастира. За по-мързеливите – най-лесно се стига от драгалевския лифт – има пътека в дясно от лифта, която също излиза на манастирчето. Ето малко снимки да се отсрамя:
Related posts
Leave Comment