Пролет, приятели и вкусни торти

Дойде ли пролетта идва ми и настроението. Изпълва ме едно такова желание да се щъкам на воля с фотоапарата и хич не ми се седи вкъщи. И разбира се ми се дояждат вкусни сладки работи. Като някоя от вкусните торти на Ивейн.

Моята малка Месопотамия

В памет на любимия ми дядо.

Често пъти са ме питали като фотограф къде обичам да ходя да снимам и какво обичам да снимам. Истината е, че обожавам да снимам архитектура, но у нас трудно мога да намеря сграда, която да ме впечатли до толкова, че да си загубя времето да я снимам.

Какво остана….

След топлия ти глас какво остана…. Една ужасно пуста тишина. Една бреза от вятъра повяна, С шепота си твоите думи разпиля. И ти сега седиш безмълвна, тиха, С поглед вперен някъде в мъглата, А нейде в теб дълбоко скрит е един въпрос: «Какво е самотата?» Седиш, свещта до теб догаря И мислиш си като живота…

Юлия Томова – да чуеш тишината

Питали ли сте се някога на какво ухае свежестта, какъв е цвета на времето или каква форма са сънищата? Не търсете логика или специален смисъл в тях. В изкуството всичко е възможно – просто го оставете да ви разкаже.

…от другата страна…

Когато кажеш това си представяш една стена и онова неочакваното, неизвестното зад нея..За мен обаче това е едно дълго чакано пътуване …пътуване към едно по-хубаво и по-различно място. Стената я няма или по скоро тя е времето и собственото ми любопитство.