„Аз съм България“ – история за една дипломна работа

Доста време се чудих дали да го пусна като тема тук,  но все пак желанието ми да споделя идеята надделя. Днес когато сме затворени вкъщи, често поглеждаме към снимките си и ни се иска да сме някъде. Рзглеждайки и аз стари албуми от родните си места се сетих за това.

Връщам се много години назад когато пишех не тези редове, а дипломната си. За първи път се улавям, че пиша нещо по принуда с такова удоволствие, но темата на дипломната ми беше точно такова.  Може би защото беше свързано с две много любими за мен неща – фотография и пътешествия. В случая пътешествието из родната ни история, природа и традиции. И така дойде идеята за „Аз съм България“.

Разбира се като повечето такива писмени работи трябваше да е по пример на голяма фирма и мисля е уцелих 10-а с тази която аз си избрах – тази на Никон.

Имах за цел не само да направя преглед на проблемите стоящи пред съвременния български туризъм, но и да спомена перспективите пред него. Мисля, че темата още дълго ще бъде актуална защо… Както Котлър споменава в не една от книгите си, две неща движат света днес: технологията и глобализацията.

Ежедневно променящия се свят кара компаниите и потребителите постоянно да се информират за световните тенденции и иновациите. Ключово в развитието на марките е да са в крак с тези промени, поведението на конкурентите и потребителите, доброто обслужване. Но заедно с тях водещо е изграждането на доброто име и доверието в марката, постоянния диалог с потребителя чрез методите на ПР и рекламата. Дори мисля си все повече тежест започва да има добре организирания ПР, защото се стреми да изгради доверие.

И все пак рекламата си остава едно от най-силните средства за убеждаване. Мощно оръжие в ръцете на професионалистите, когато си “прочел внимателно инструкциите за употреба”. Част от всекидневието на всеки един, нейната роля нараства. Зависима от развитието и тенденциите в глобален мащаб, рекламата се променя – като излъчване, рекламни носители, влияние, креативност, но винаги в една посока към потенциалния клиент. И ако в ежедневието си ние пътуваме по различни поводи водени от служебните или личните си цели, то специалистите по маркетинг и реклама поемат в друга посока. Тази в търсене на правилния път до съзнанието ни на потребители.

Дали обаче рекламата е изкуство. Много е спорно но аз винаги съм я възприемала точно така. Когато мога се занимавам с реклама, а в свободното си време с фотография – е тук поне обща точка между двете има – едното ми помага за другото. Може би и за това толкова обичам да следя различни рекламни кампании на големи фирми. Хората които ме познават знаят пристрастеността ми към Никон. Така се роди идеята за тази работа която успешно защитих. Именно за това не мога просто така да подмина тази комуникационна кампания на марката. Лично на мен ми направи много силно впечатление. Имайки предвид имиджа, опита и качествата на марката не се учудвам че са се спрели на въздействащото „Аз съм”. Замислете се за секунда колко и какви асоциации правите когато кажете „Аз съм” .. не бих се наела да ги изброявам.

Към туризма не трябва да  подхождаме като към обикновен предмет на търговията, особено що се касае до родната ни страна. Ако рекламните материали ни ограничават до някаква степен в начина на представяне, идеите и думите имат други измерения и сила. Смело можем да заявим, че рекламата днес е нещо повече от показване на един продукт – тя е изкуство. Изкуство чрез общуване, изкуство на внушение. Благодарение на тази своя силна страна рекламата днес продава емоции, начин на живот, улеснения, благополучие. Именно тази сила и емоция трябва да бъде вложена в рекламата на страната ни. Излишно е да си задаваме въпроса „Защо”. Всеки път когато видя онова огромно сърце на червен фон със слоган „Аз съм ..” се усмихвам и след това се заглeждам по безбройните мънички снимки, като пъзел, в търсене да открия различнитe уловени мигове.

Трудно е да се опише България с една дума, да не кажем невъзможно. За всички нас това е роден дом а той не би могъл да се опише с прости думи. Не и когато вътре в сърцето на човек се бушуват толкова емоции спомени, надежди. Всички те свързани с това малко парче земя. Човек е свързан с корените си и това го влече. За всеки това влечение е различно но винаги вълнуващо. Ето за това  пътуването е много повече – да се докоснеш да любимите си места, да попиеш от атмосферата, да изучиш традициите, да се пренесеш в историята и да запечаташ тези мигове в сърцето си.

България не трябва да се описва. България трябва да се види заради духа, който може да се усети само на живо.

Ако все пак се опитаме да пресъздадем нашия образ за България и да я покажем на друг през личния си поглед, бихме се опрели на корените си, на любимите си места. Бихме ги описали толкова емоционално, че да предизвикаме благородна завист.

Пренасяйки се назад във времето, се сещам за думите на дядо ми, който успява да пресъздаде невероятни картини само благодарение на няколко изречения от биографичната си книга:

“Няколко километрова ивица, спряна на североизток до вековните дървета на Родопа планина и чак до пенливите води на бързоструйна Места. И АЗ съм роден по тези места. И моята майка станала рано. Погледнала натам, където се жълтеела неожъната нива… презрамила шарена торбичка… и тръгнала по чудно хубава пътека нагоре. Все нагоре. В къщи се върнала, но не сама, а с дружинка – повита в парче от разкъсана майчина риза.. – за да ме има и мене на тоя свят”.

Изкуството е способно да поражда такива емоции и за това не трябва да бъде изненадващо, ако една добра реклама бъде оприличена на творение. И ако трябва отново да задам въпроса от началото – то „Да рекламата е изкуство”.  Истина е, че в съвременния живот човек да може да научи достатъчно благодарение на изобилието от информация, но думите по-горе доказват един неоспорим факт: личния допир винаги превъзхожда. Защото е свързан с вътрешно преживяване и защото един ден ще можеш да кажеш „Аз бях там, Аз видях, Аз преживях”.

Човек пътува чрез спомените си в миналото, а чрез надеждите в бъдещето. А България има много и спомени и надежди. И гордо може да заяви “АЗ”.

Колко сила има само в това “АЗ”. Нека си спомним словото на Вазов -“Аз съм българче”

“Аз съм“ е утвърждаване;

“Аз съм” е самочувствие;

“Аз съм” е успех, професионализъм;

“Аз съм” е традиция, емоция, усмивка, преживяване, приключение;

”Аз съм” е любов и споделяне, приятелство, искреност;

“Аз съм” различен;
„Аз съм” е всичко, което искате да запечатате и да запазите, защото;

“Аз съм” е спомен и надежда;

“Аз съм” е пътешествие….

“Аз съм .. тук”, “Аз съм…сега”;
АЗ СЪМ ЧАСТ ОТ СВЕТА….

АЗ СЪМ БЪЛГАРИЯ

*С благодарности на Джъмбо, Евгени Динев , Филип Пейнерджиев, Любомир Литков за някой от кадрите. Снимките са използвани само за разработване на дипломната работа и нямат каквито и да било комерсиални цели.

**Слоганът „Аз съм…“ е интелектуална собственост на Корпорация Никон и е използван само за целите на дипломната работа (адаптиране на слогана за различни рекламни цели и сфери). През 2011г. „I AM Nikon“ кампанията печели златото на EURO EFFIE наградите за реклама.