2016 в спомените ми

Последният ден на 2016г. се опитвам да си направя равносметка на изминалата година, макар де не съм от хората които обичат да гледат назад. Беше натоварена от към работа и емоции година, през която преживях много радостни и не толкова моменти.

Оглеждайки блога виждам, че съм му отделяла малко повече време в сравнение с предишната година, но пък хвърлих и много усилия в няколко нови проекта за Фото Кафе, така че до някъде е оправдано. Най-много ме радва фактът, че обогатих малко портфолиото си с 2 весели проекта, които не мисля да спирам да развивам – Зодии и Пътешествия. Покрай тях през годината се зародиха и няколко нови графики свързани с фотография, които обещавам, че много скоро ще видите във Фото Кафе.

Началото на годината беше спокойно и мина в очакване на месец май, когато отидохме на заслужена почивка по Амалфийското крайбрежие – о-в Капри, Соренто, Равело, Амалфи, Позитано, Атрани, са една малка част от живописното крайбрежие което обаче остави трайни спомени. Тепърва има да пишем и показваме снимки, и видео от там.

Началото на лятото беше белязано от Месец на фотографията, а в разгара му отново бяхме на път. Този път по родните места. В средата на юли си мислехме да си починем и отскочихме до Банско за седмица, но може ли фотограф да почива – не и ние с Джъмбо. Съчетaхме полезното с приятно и лично аз запечатах Банско през едни великолепни 17 мм. Не подминахме и Пловдив в командировките си – това място се превърна в редовна дестинация за тестове на камери.

В началото на септември бяхме отново на Фотоваканция и се веселихме с приятели споделящи страстта ни към фотографията. Направихме и изложба .. по-точно Джъмбо направи една великолепна черно бяла изложба от Амалфийското крайбрежие, съпроводена с представяне на новия Fuji XPro 2, с която бе заснета.

Още от началото на годината обаче едно събитие ръководеше всичко което се случваше покрай нас и Фото Кафе …. Края на септември, Кьолн – Световното фотографско изложение ФОТОКИНА 2016. Предишният път го изпуснах, но този път не устоях на изкушението. Времето до средата на септември мина в трепетно очакване и признавам заслужаваше си. Само един истински фен на фотографията би оценил това събитие – аз се чувствах като дете в сладкарница. Покрай цялото време на изложението все пак успях да намеря няколко часа за себе си и страстта си към архитектурата. Градът е чудесен и макар вече да съм разказвала за него, ще повторя. А кратки репортажи от мястото на събитието може да видите тук – PHOTOKINA 2016.

Октомври се „излагахме“ на COPIS и отново с успех завързахме нови приятелства. А към края на годината бяхме в очакване на повторно пътешествие до Виена и нейните коледни базари, този път поканени като лектори от Емо Трейман и неговият проект Photoventures.

Обръщайки се назад … сякaш мина с едно щракване на пръстите. Иска ми се идната 2017 година да я посрещна с надежда за още повече усмивки, успехи, нови приятелства и разбира се един голям 5-ти рожден ден на Фото Кафе …

Благодаря на всички които бяха до мен и преживяхме заедно една наистина забележителна година.