Има си причина и тя е, че това място преобърна целият ми свят. В добрия смисъл на думата. Колкото нямахме време да обърнем внимание на града, толкова кулата на Сан Марко остави завинаги отпечатък в сърцето ми, с едно предложение за цял живот. Не знам дали успях да се влюбя в лагуната но се влюбих в момента, който преживях 80 метра над земята.
Истината е, че липсата на време ми попречи да усетя духа и романтиката на града, такъв какъвто само съм чувала че е. Лудницата от туристи, огромните билбордове скриващи красотата на сградите, налегналата умора от 10-те дни път до момента, си казаха тежката дума. И на края на цялото вълшебно пътуване из Италия, въодушевлението ми като че ли изчезна, с изключение на онзи момент, който ме изстреля във въздуха.
Все пак успяхме да видим града и да се разходим с корабче по Канале Гранде, макар и за няколко часа. Венеция е толкова известна, че не виждам смисъл да ви разказвам къде какво има. Просто ще ви я покажа – каквато я видяхме с Джъмбо през обектива на Никона. Може би един ден си заслужава да се върна тук, за да доизживея остатъка от вълнението.
pingback: http://informa.econt.com/