Заключени обещания
„Градът на любовта“, „Градът на светлината“, „Градът на модата“ – наричат го така напълно заслужено. Нито едно описание обаче не е в състояние да ви убеди колко великолепен е Париж, докато сами не се докоснете до магията му. Малко градове са в състояние да ви предложат толкова много забележителности на куп и да оправдаят очакванията ви за незабравимо изживяване. Разположен е в меандъра на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг на север и по-малкия ляв бряг на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, букинистите — продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Още от 10-ти век, Париж е един от главните градове на Франция – намира се в сърцето на богат земеделски район с кралски замъци, абатства и катедрали. През 12-ти век, с откриването на Сорбоната, градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата.
Днес градът впечатлява всички с историята си, великолепната си запазена архитектура от различните епохи, и разбира се, символите си – Айфеловата кула, Лувъра, Нотр Дам, Мулен Руж, Шан-з-Елизе, Триумфалната арка, Сакре Кьор и Монмартр, Латинския квартал, площад Конкорд – именно той обикновено е отправна точка в разходката ви из улиците на града.
Площадът е най големият в града и се намира в самото начало на бул. Шан-з-Елизе. Най-известният монумент на площада е египетският обелиск, който през 1831 г. е подарен на Франция от Мохамед Али Паша, управител на Египет и Судан. Фактическото му пренасяне и монтиране става на 21 декември 1833 година. Обелискът е 23 метра висок и тежи 250 тона. Наблизо се намира и църквата Света Мария Магдалена – известна като Мадлената.
От другата му страна започват прочутите градини на Тюйлери – бивш дворец в Париж, използван за резиденция на френските крале. Днес на мястото на двореца има градина, носеща същото име. Преминавайки през разкошните градини, неусетно се озовавате пред Лувъра – най-големия национален музей на Франция и най-посещавания в света. В момента Лувърът притежава около 400 000 експоната, 35 000 от които са изложени. Основните раздели на музея са осем: „Източни древности и ислямско изкуство“, „Египет“, „Гърция, Етрусия и Рим“, „Скулптура“, „Предмети на изкуството“, „Живопис“, „Графични изкуства“, „Изкуство на Океания, Азия, Африка и доколумбова Америка“. Сред хилядите безценни картини се отличава Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки. На отсрещния бряг на Сена се намира другият голям музей заслужаващ внимание – Орсей. Наричат го още музеят на Импресионистите, тъй като приютява едни от най-богатите колекции на Импресионисти и Постимпресионисти в света. На втория етаж на музея можете да видите колекциите на импресионистити като Моне, Реноар, Сисле, Едгар Дега, Писаро и Мане, и постимпресионистите Винсент Ван Гог, Пол Сезан, Жорж Сьора – който се счита за основател на движението, Тулуз-Лотрек и Матис.
Излизайки от музея, по един от мостовете над Сена стигате до остров Сите, където се намира Нотр дам. Построена в периода 1163-1260 г. , катедралата е едно от архитектурните чудеса на готическата епоха. За да оцените наистина качествата на катедралата, подходете откъм парка зад нея – разкрива се чудесна гледка към цялата структура. Дълга е 130 м и е широка 50 м, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 т., а само езикът ѝ надвишава 500 кг. Стрелата е с височина 96 м. Още с влизането, погледът на посетителя обхваща високия кораб, широката напречна галерия и дълбок хор и централния олтар. Прекрасни розетки от 13 век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розетка изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розетка (гледаща към водите на Сена) показва Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розетка (над централния вход) изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. През 1844 г. започва сериозна реставрация на катедралата, инициирана от интереса покрай романа на Виктор Юго.
След остров Сите можете да поемете на Юг или на Севeр отново през мостовете над Сена. На северния бряг ви очаква улица Риволи – една от най-дългите и най-известни търговски улици в Париж, естествено продължение на Шан-з-Елизе. Разпростира се в продължение на три километра, успоредно на течението на реката. Това е търговска улица, където могат да се видят стоки от едни от най-известните имена на модата. Ако обаче сте решили да пазарувате тук, подгответе си дебела пачка, защото тук са едни от най-скъпите магазини. Все пак, не подминавайте “Галерия Лафайет” – ако не, за да си купите нещо, поне за да се полюбувате на френските “молове”.
Продължавайки на юг от о. Сите, ще попаднете в най-кокетния и най -стария квартал на Париж- Латинския. Това определено е кварталът, в който можете да си отдъхнете от дългата разходка дотук и да похарчите малко пари – магазините и кафенетата не са скъпи и могат да задоволят капризите ви. Задължително се отбийте за чаша кафе в най-старото кафене в Париж – Ле Прокоп от 16век, в Де Флорес – известното кафене на артистите или Мондриан. До всички се стига по централния бул. „Сен Жермен“. Пак на булеварда се намира и църквата СенЖермен Де Пре и най-посещаваната забележителност в квартала – Люксембургския Дворец. Представлява комплекс от дворец и най-големия парк в Париж. Построена е през 1612 година по заповед на Мария Медичи, вдовицата на Анри IV. Малко известен факт е, че едно от 2-те умалени копия на статуята на свободата в града се намира тук. Друго място което си заслужава да бъде посетено в квартала е Пантеонът. В чест на оздравяването си Луи 15 заповядва да бъде построена църква която да съчетава гръцката красота и готическото усещане за светлина и пространство. Окончателно Пантеонът е завършен през 1790г., когато монархията вече я няма. Революционерите превръщат черквата в Храм на нацията и погребват тук Русо, Волтер и Мирабо. След погребението на Виктор Юго през 1855г. храмът окончателно остава Пантеон на най-великите синове на Франция. Тук са погребани Емил Зола и Мария Кюри а през 2002г са пренесени и тленните останки на Александър Дюма. Продължавайки разходката си из латинския квартал със сигурност ще минете и покрай Сорбоната – един от най-старите и престижни университети в Европа. Всъщност името на квартала донякъде е свързано с него, тъй като през средновековието студентите тук изучавали повечето дисциплини основно на латински.
Време е да погледнете Париж от високо – следваща спирка е символът на града. Творението на Айфел е високо 312м. (с антената 324м.), като до върха и водят 1665 стъпала, изградено от желязо и тежащо ок. 10 100 тона. Създадена е за Световното изложение през 1889г. на Марсово поле, по повод стогодишнината от Френската революция. Айфеловата кула е изключително красива вечер, когато се включи осветлението и, особено ако имате възможност да му се насладите, разхождайки се с корабче по Сена. Меко казано, гледката от най-високата и точка спира дъха. И ако тя ви е накрала да замлъкнете, не се притеснявайте – там, където ще отидете след това ,няма да ви е необходимо да говорите, защото е забранено.
[one_half first]
[/one_half] [one_half]
[/one_half]
Кварталът на художниците, на чийто хълм се издига църквата Сакре Кьор е най-високото място в Париж а църквата може би най-свещеното в града. В църквата наистина е забранено да се говори. Монмартр („Планината на мъчениците“) е прочут с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20-ти век мнозина известни художници са работили там, като например Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Модиляни, Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали. Името си Монмартр дължи на смъртта на тогавашния парижки епископ и настоящ светец покровител на Франция Сен Дени, който е обезглавен на това място през около 250 година. С тази история именно е свързана базиликата Сакре кьор (свщено сърце), извисяваща се на хълма. Монмартр има доста интересна и дълга история още от времето на Меровингите когато всички го наричали Mon Martis или Марсова планина. Днес кварталът все още е запазил старото си очарование, неподправената селска атмосфера, малки и тесни улички и разбира се площадът на художниците, където ако искате може да ви нарисуват и портрет за спомен. В разговор с един от местните художници разбираме, че едновремешния начин на препитание сега се е превърнал по-скоро в забавление и бизнес за художниците. Надолу от катедралата тръгват тесни улички, които отвеждат до площад Пигал — средище на нощния живот в Париж. Туристическа „забележителност“ за посетителите. Заради височината и ветровете, мястото е много подходящо за вятърни мелници. Днес от тях е останала само тази пред входа на прочутото кабаре Мулен Руж (в превод Червената мелница). От тук именно тръгва прочутия кан-кан в една доста по-различна епоха наричана „бел епок“.
Със сигурност написаното дотук не е достатъчно да опише колко и какво може да преживеете в Париж и местата, които си заслужава да обиколите, но е достатъчно поне да загатне чара на града. И веднъж пленени от красотата му, не ви остава нищо друго, освен да завършите разходката си по кралски, отправяйки се към двореца във Версай. А става ли въпрос за кралски разкош, пищност и великолепие едва ли има друго място в Европа което да съчетава всичко това на куп. Все пак говорим за двореца на краля Слънце.
pingback: http://informa.econt.com/
Related posts
Прекрасна разходка из Париж!
Благодаря ти. За съжаление 4-те дни пак не стигат. Аз съм много голям почитател на разходките по малките улички и точно за това времето не ми беше достатъчно.