Дълго се чудих какво точно да напиша като обзор на изминалата година. Снимки и материал има, не е като да няма. И пътешествия имаше, и нови проекти, и нови приятелства. И спомените които ще останат в съзнанието ми също са много и емоционални.
От няколко години насам описвам изминалата година в няколко снимки от преживяното и се замислих… „Какво е най-силното ми преживяване през 2018г.?“
Човек винаги има един миг, който иска да запечата в сърцето си „forever“, и ако може да го повтори… За мен има такива моменти запечатани в снимки от почти всяко пътешествие – станали любими, не защото са шедьоври, а просто защото са оставили незабравимо преживяване.
В България това е едно място. Място където израстнах и където са корените ми. Едно място което не просто обичам и преживявам всеки миг прекаран там … Място напоено с мистика и магия.
И макар годината да беше изпълнена с приятни пътувания зад граница, не пропуснах да се върна там… няколко пъти.
Там е… много, много на Юг по долината на Струма. Където виното е рубинено и пивко, а водата лечебна. Там има една пътека, такава закътана и много тясна. Ще попитате къде води? Ами до Там, до безкрая, до ръба на скалите, до едно самотно дърво, под чиято величествена корона може да седнете на пейката, и да се почувствате господар на света.
Там всеки път оставям частица от себе си.
Там … на скалите на Мелник.
Страхотен кадър, скоро ще пътувам натам и ще потърся това място за да усетя и аз какво е да си господар на света :).