Пътешествие до Флоренция

Bella Italia – Така озаглавих албума със снимки от разходката ми до ботуша, когато се прибрах разбира се. Радвам се, че поне едно желание се изпълни с пътуването ми до Италия – Флоренция. Винаги съм искала да посетя люлката на ренесанса, както я наричат. Град с вековна история и култура не би могъл да не ме изкуши, за това въпреки проливния дъжд, който ме посрещна на пристигане, побързах да се потопя в атмосферата на града. Както вече бях споменала в „Малката и непозната Италия“, страната ме очарова с кокетните си градчета и малки улички, в които да ти е кеф да се изгубиш. Без да изпадам в големи подробности, все пак .. Флоренция е главен град на провинция Тоскана .. ммм когато се сетя за Италия, в съзнанието ми винаги първо изплува един определен тоскански пейзаж, с типичните за областта кипариси и лозови насаждения. Да.. освен с китните си градчета, Тоскана е известна и с вкусното и изискано вино. Хайде няма да пропусна и един от най-известните Спа курорти на Италия – Монтекатини, в който между другото, нощувахме. Една от най-приятните нощи, които прекарах в Италия. Макар късния час, в който излязохме да се поразходим, курорта беше много живописен и изключително оживен.

Но колкото и романтично да си настроен, докато обикаляш местността, едно място привлича като магнит, заради историята си. Може да се каже, че тук на всяка крачка се сблъсквате с историческо място и име. Вълнуващо е – когато си слушал за величествения купол на Брунелески, кулата на Джото, Вратите на Рая, Понте Векио, тайната галерия на Медичите, прекосяваща почти цялата централна част, къщата на Данте – изведнъж да се сблъскаш с всичко това. Дори самият Микеланджело стоял под величествения купол и е мечтал един ден да построи „негов брат“ в Рим – и все пак не успява да го направи толкова голям.

Когато се разхождате из Флоренция ви очароват миниатюрните пространства, тук там между сградите се прокрадва един червеникав цвят и изчезва :))), и си казвате „да му се не види и лабиринта, кога ще стигна там?“. И изведнъж стигате – един не много голям площад в сърцето на града – пл. Дуомо, в средата на който достолепно се извисяват Кулата на Джото и катедралата Санта Мария дел Фиоре (за чийто купол говоря през цялото време) – а срещу тях Баптистерият (за кръщенета) с прословутите златни Врати на Рая, проектирани от Лоренцо Гиберти. Беше неделя и за съжаление в храма имаше служба, която попречи на намерението ми да се покатеря на купола и да се насладя на гледката от високо.

За това пък разбрах къде мога да компенсирам това. На път към терасата на Микеланджело (която разкрива невероятна гледка към целия град), минаваме през политическия център на Флоренция – Площад Синьория с Палацо Векио (стария дворец) – където в продължение на седем години е заседавала градската управа на града. Ако застанете с лице към двореца ще може да разгледате в последователност много от известните статуи на: Козимо 1, на която Джамболоня е изобразил херцога на династия Медичи на кон, Нептун на Аманти, Давид на Микеланджело, след което може да се потопите в разкоша на Галерия Уфици. От галерията началото си води тайният коридор на Медичите водещ от Уфици до двореца Пити. Проектиран е от Джордо Васари по поръчка на фамилията за да могат необезпокоявани да се придвижват от градската управа до покоите си. Ако нямате време да обикаляте и да разглеждате картини, може да продължите по Понте Векио и да се покатерите за отдих на терасата – както направих аз. Все пак не пропускайте да се отбиете до малкото прасенце Порчелино и да поставите монета за късмет в езика му – флорентинци вярват, че ако монетата падне едно желание ще ви се сбъдне.

Един голям кръг и се озовавам на площад Санта Кроче, от където започна разходката ми във Флоренция. Изпрати ме още по-проливен дъжд, но това не успя да помрачи настроението ми, защото ме очакваше Рим.

pingback: http://informa.econt.com/