Малката и непозната Италия

„Всички пътища водят в Рим.“ .. Със сигурност сте го чували. За щастие миналата есен един път и мен ме отведе в Рим и почти всички по-големи градове в Италия с вековна история. Най-вече успях да осъществя една моя мечта –  да видя Флоренция – люлката на ренесанса. Но не за това искам да пиша. Вярно, никога няма да забравя малките улички на Рим, блясъка на Ватикана, величествения купол на Брунелески, вкусните каноли на Болоня, наклонената кула в Пиза, Везувии, романтиката на Венеция…. но по дългия път открих една друга Италия, малка и кокетна, сгушена в сърцето на Умбрия. Нея искам да ви покажа.

Почти през цялото време до границата с Италия разлиствах пътеводителя и с интерес четях за всички места, които ми предстоеше да посетя, чак до „глезена“ на ботуша. Винаги съм казвала, че когато човек се кани да пътува не трябва да тръгва с очаквания, за да не се разочарова, но в този случай изглежда бях забравила за това свое правило и самата аз тръгнах с не особено големи надежди Италия да ме впечатли. Груба грешка – особено за Рим, от който останах очарована – най-вече центъра с неговите тесни и криволичещи улички, в които можеш да се изгубиш като в лабиринт. Всъщност единственото място да избягаш от навалицата по главните булеварди. Обожавам такива места и може би това е причината да се влюбя в Умбиря.
Мдаааа Умбрия – малка, живописна и чаровна област в самото сърце на Италия – слънчеви хълмове, средновековни градчета, вкусна храна, сладко вино, кипариси – напълно достойна да съперничи на Тоскана, дори често наричана нейна по-малка сестра. Ако имате възможност да пътувате в Италия с кола, непременно се възползвайте да се разходите далеч от гъмжащите с туристи дестинации и да се насладите на умбрийското спокойствие и красота. Асизи, Сполето, Орвието, Тоди, кулите на Сан Джаминяно, Сиена – изброявам малка част от местата в Умбрия и Тоскана, където може да отседнете и да видите достатъчно за да не ви се тръгва, особено ако сте с любим човек. Е аз успях да посетq само Асизи но и той ми стигаше.

Ако трябва да го опиша с няколко скучни думи – намира се в провинция Перуджа, основан е от етруските и е родното място на Св. Франциск – покровител на Италия. По-интересното е, че градчето е свързано с българската история – там са сключили брак Цар Борис III и Царица Йоана.
Когато започнахме да наближаваме града, на хълма постепенно започна все по-добре да се разкрива базиликата Св. Франциск, и именно от нея гледката към местността е невероятна. Като любител на архитектурата това ми направи най-силно впечатление. Асизи е осеян със стари но запазени църкви, за стила на сградите няма да споменавам. Всичко е толкова добре поддържано и .. не мога да намеря друга по-подходяща дума от чаровно…дори романтично.

Тръгвайки надолу към „центъра“- слагам го в скоби защото център е силно казано с тези миниатюрни размери на всичко там, но както и да е – та по пътя надолу на всяка крачка почти има за какво да се спреш. Всяка малка вратичка е ателие или магазинче за джунджурии, а всяка стъклена витрина те кара да преглъщаш от вида на сладкишите. О да града ухае на вкусни сладки, може би едни от най-вкусните в цяла Италия. Мисля, че единствено вкуса на каноли Сицилиана, които опитах в Болоня, бих могла да сравня със сладките тук. Да не е споменавам малките работилнички за изделия от дърво, в които ставаш разноглед. Просто хората тук знаят как да те спечелят и да те накарат да се върнеш.  Въпреки, че Асизи е ‘две стъпки’, и цял ден не ви стига. За съжаление времето тече с невероятна скорост, и докато стигнем църквата на хълма, вече трябваше да се връщаме обратно в автобуса. Определено ако имам възможност да се върна в Италия, то би било тук в Умбрия.

photos: Leni & Jumbo