Македонска приказка

Най-накрая му дoйде времето и на Македонския пътепис. Докато се натуткам и минала половин година от както ходихме с Джъмбо. Милата ни съседка се оказа много приятна дестинация и при това по джоба в сравнение с други страни. Определено си заслужава човек да си загуби малко време и да инвестира в едно ходене до Охрид и региона.

Местата за разходки в града са много, както и заведенията където да хапнеш някоя плескавица или тафче графче. Почти от всякъде се вижда хълма със Самуиловата крепост. Но все пак най- предпочитан си остава стария град.

Много напомня на някои наши родни гледки – хм странно защо ли (хех) – за информация може да се върнете назад в историята ни. Осеян е с тесни калдъръмени улички и ателиета. Обожавам тези детайли. Не знам защо но придават един особен чар и топлина. Прави ми впечатление, че хората обичат този уют и се грижат и градините и дворовете им да изглеждат приветливи.

Изкачвайки стария град, по пътя към Самуиловата крепост непременно се отбийте до хълма Плаошник – там се намира църквата Св. Пантелеймон. Мястото около нея все още е доста разкопано, но пък е пълно с туристи заради мощите на Св.Климент, които се съхраняват в нея. Леко в срани от нея има пътека за една друга малка църквичка. Може би най-романтичното място в Охрид е църквата Св. Йан Канео, разположена на стръмна и висока скала, но пък гледката си заслужава. Не съм много сигурна но мисля, че е една от най-старите в Охрид. Докато се усетите и той деня минал. Ако ви свари в Охрид има какво да правите – може просто да си поседите на крайбрежната улица или на малкото пристанище и да се полюбувате на залеза. Другият вариант е за около час да се възползвате от късните разходки с корабчета. Аз определено предпочитам да си поседя на хлад, на тишина и да изпратя слънцето. Крайбрежната е доста дълга и почти може да си стигнеш до хотела по нея … поне до нашия. Решихме да се поразходим до там и да си поседим на плажа пред хотела. Бяхме в компанията на два прекрасни лебеда. Не се изненадвайте – може да се каже че тук си ги отглеждат. Много дружелюбни птички.

За мой късмет хотелът ни беше разположен малко извън града и над него на един хълм се виждаше някакъв кръст до който решихме да се поразходим. Оказа се че има малък параклис всечен в скалата. От него се разкриваше прекрасна гледка към крайбрежието и града в далечината. Още малко стълби нагоре и се озовавам на върха на хълма с този кръст.

На следващия ден ни зовече ново приключение. На около 27км. от Охрид има много хубаво място за отмора и разходка – Манастирът Св. Наум. Разположен е на югоизточния бряг на Охридското езеро почти до границата с Албания. Към края на земния си път Св.Наум построил манастирът „Св.Архангели“, където е погребан през 910 г. И по неже съм на вълна манастири продължавам в същия дух.

За няколко дни в Македония има какво да се види. Но определено приятно преживяване е пътят до манастира Св. Йоан Бигорски. Намира се на около 70 км. от Охрид близо до град Дебър, който е известен с изкусните си майстори дърворезбари. В манастира също много детайли са дърворезба, но най вече вратите, олтарите и иконостасите. За съжаление от не ни пуснаха с камери вътре,така че се надявам да съм успяла да покажа красотата му поне от вън. Около мястото има нещо особено магнетично, при все че местостта около него е много красива. Смята се, че манастирът е построен около 1020г от архиепископ Йоан Дебърски. А дърворезбата е поверена на Петър Филипов – Гарката, както е по-известен сред местните, от Дебърската дърворезбарска школа.

Докато пътувахме с Джъмбо към Дебър, се оглеждахме къде и как може да се спира за фото пауза. Не искам да ви описвам колко красив е пътя до градчето. Минава през живописни селца около изкуственото Дебърско езеро, заобиколен е от 3 планини. Именно в полите на една пт тях се намира манастира.

Именно Дебър се слави с майсторите си дърворезбари. Не се учудвайте ако в почти всеки манастир попаднете на такива творби. Наистина вгледайте се в детайла и ще се уверите в майсторството им. Когато пътувам почти винаги си нося по една иконка от манастирите в които съм била. И тук не пропуснах да си взема една – събрала съм цяла колекция у нас все ценни спомени. Ходилите на Метеора знаят за традицията жените да обуват поли при влизане в манастир – тук също е така… аз обаче улисана в разходка съвсем забрави че съм такова нещо и чак на паркинга се усетих… та се връщах малко нагоре :).

И да не пропусна още една живописната гледка към града – от малка тераса по пътя към крепостта. На връщане се отбихме и в Битоля.

Като цяло ми останаха много хубави спомени …