Виена – валс, файтони и Густав Климт.

В представите ми винаги съм свързвала Виена точно с тези три неща, въпреки че не са достатъчно за да опишат града. Трудно ми е и да опиша в подробности с какво би ви впечатлил, тъй като е събрал в себе си много култура, изкуство и история, но  определено си заслужава.

Не съм очаквала градът да ме очарова с онази романтика на южните страни. Австрийците са прекалено точни и подредени във всяко едно отношение, и това си личи и в начина по който се отнасят към столицата си. Изненадващо за мен, но точно с това ме спечели Виена, може би защото ми липсва на фона на пълня безпорядък и дезорганизираност у нас.

Няма много тесни и романтични улички в които да се изгубиш, но за това пък точно за 15-на минути може да стигнете до някое от близките селца, където да намерите тази романтика.

Всъщност във Виена е почти невъзможно да се изгубиш, макар да няма и една табела на английски за чужденците. Добра организация – няма какво повече да кажа.

От тук нататък просто се впускате в обиколка на Инерщад или с други думи централния 1-и район, където са повечето забележителности. Достатъчно малък е за да успеете да го обиколите пеш.

Ако искате да видите повече от Виена и региона си вземете карта, но обърнете внимание за колко и кои райони важи, тъй като града е разделен на 23 такива. За малкото време с което разполагах беше един от бързите начини да видя колкото се може повече и то без да ми се налага да псувам заради чакане, блъсканица и т.н. – мила родна картинка.

Поради липсата на романтика се отдадох на любимото си занимание в градска среда – архитектура и спокойна разходка сред градините. Е да поне това има в изобилие. Виена мисля, се слави като една от най-зелените и чисти столици, за сметка на мащабната си барокова архитектура. Двете в комбинация са достатъчни за да задоволят любителите на по-изтънчения вкус. И ако сте от тях, чаша виенско кайзер кафе и парче сахер в обстановката на някоя от многобройните сладкарници около Щефансдом, ще ви се отразят добре.

Като казах Щефансдом… добър ориентир ако смятате да избегнете трите главни за разходка улици – много са натоварени. Щпилът на катедралата се вижда почти от всякъде – но за катерене хм. Бих се замислила за втори път. Вярно, южната кула е доста по-висока, но не предлага добра панорамна гледка към града, в сравнение със северната.

В разходка около катедралата има достатъчно по-малки улици, където на спокойствие може да се посетят и няколко не толкова пищни на външен вид църкви. Визирам конкретно Доминиканската църква, в която оставаш изумен от богатството на бароковото изкуство. А да кажа, аз не съм от най-големите му привърженици – обичам готика.

Като говорим за готика – успях да си задоволя апетитите. На запад от Щефансдом в посока еврейския квартал попаднахме на малка но много красива църква –Мария Ам Гестаде. Района около нея също е спокоен и приятен за разходки – особено като се има предвид, че попаднахме на скромен бирфест.

От там през покрития базар на Фрайунг поехме към другата голяма готическа катедрала – Вотивкирхе. Уникално произведение на архитектурното изкуство. Фасадата й е като фина дантела, а стъклописите вътре изумяват с майсторство.

От тук имахме два варианта- прав тигел на юг към двореца Хофбург или трамвай 38 към Гринциг. Мисля е излишно да уточнявам кое избрахме.

Гринциг е в покрайнините на Виена и очарова с алпийския си стил. Тук романтиката не ми липсваше и ако разполагах с време бих си загубила цял ден. Но все пак исках да видя и останалата част от града, пък и огладняхме.

Стане ли въпрос за похапване във Виена, има едно място – Сантиметрите. Намират се извън ринга – двата най-близки – зад кметството и зад големия музеен комплекс. Не се чудете какво да си поръчате – във Виена се яде шницел или малки вурстчета. Но както и да е да не се отплесвам много.

В разходка по ринга също има на какво да се полюбувате. Рингщрасе или ринга е вътрешния кръгов булевард, който обгръща централната част. На него са разположени кметството, операта, университета, музеите близнаци на площад Мария Терезия, театъра. От тук може да се качите и на трамвай 1, който да ви отведе до къщата на Хундертвасер или парк Пратер. Въпреки, че с метрото се стига много по-бързо и точно пред централния вход на пратера. Всъщност метрото си остава най-бързия и лесен начин да стигнете до много от възловите места в града. Хотелът ни беше разположен на северния бряг на .Дунав сравнително отдалечен от центъра и често ни се налагаше да ползваме метро.

За съжаление първите дни от престоя ни във Виена не сварихме никак хубаво време и разходката ни до дворците Шонбрун и Белведере не бе от най-приятните. Едва по обед се оправи, когато вече бяхме около Хофбург и се скитахме по улиците в компанията на някой и друг файтон. Прекрасен начин да се насладите на града, както са го правили едно време. В тази връзка Виена е съхранила много от изтънчената си култура и има какво да ви предложи, зависи на какво сте почитатели – опера, художествено изкуство и т.н. и т.н. За мен лично приятна изненада беше големият екран, който бяха сложили на операта, за да могат и на площада да гледат спектакъла. Вечерта когато бях там играеха Вълшебната флейта. Другото място на което бих се върнала с удоволствие е галерията на Густав Климт в двореца Белведере.

Май стига толкова обяснения., оставям ви с онази част от снимките които успях да направя в хубаво време.