„Градът на любовта“, „Градът на светлината“, „Градът на модата“ – наричат го така напълно заслужено. Нито едно описание обаче не е в състояние да ви убеди колко великолепен е Париж, докато сами не се докоснете до магията му. Малко градове са в състояние да ви предложат толкова много забележителности на куп и да оправдаят очакванията ви за незабравимо изживяване.
„Всички пътища водят в Рим.“ .. Със сигурност сте го чували. За щастие миналата есен един път и мен ме отведе в Рим и почти всички по-големи градове в Италия с вековна история. Най-вече успях да осъществя една моя мечта – да видя Флоренция – люлката на ренесанса. Но не за това искам да пиша.
Художествената фотография е смесица от много “съставки”: изкуство и технологии, умение и търпение, ноу-хау и индивидуални усещания. Като за начинаещ, не би ли било чудесно, ако всичко може да се обясни с прост набор от правила, които са лесни за разбиране. Разбира се някой може да ви каже само това, каква бленда да се използва в дадена ситуация, или как да се композира кадъра, за да получите най-добрите резултати всеки път?
Място: Националната художествена галерия – Двореца. Събитие: Фото изложба на Пенчо Балкански. Страхотно преживяване – да гледаш едни от най-добрите черно-бели фотографии в повече от 2 часа обиколка на изложбените зали. И след толкова време наблюдение се замислих и открих нещо много съществено и еднакво във всички снимки – имаше нещо зад всяка една от тях. Как, къде и защо е заснета? Какво може да ти каже една снимка: на две деца надничащи през прозореца на порутена къщичка в циганската махала, една проронена сълза, една искряща усмивка, две свързани ръце на фона на залязващото слънце, следи от стъпки по пясъка …. Това е душата им.. Това е история….
Едно дълго отлагано пътуване до Пловдив най-накрая се осъществи. Дали желанието, дали поредното ревю, в крайна сметка ни отведе на едно от любимите ми места в България.
Докато времето в София се очертаваше да е доста колебливо и с валежи, в Пловдив беше неописуем пек (както обичайно). Бях подготвена за един прекрасен следобед в стария град, но и представа нямах с какво ще снимам, докато не хванах в ръката си последния модел на Sony – NEX C3.
