Уеб типография, или за шрифтовете в интернет

Ще попитате какво е типография? Ами дълго е за обяснение, но накратко – област в графичния дизайн, която се занимава с философията и естетиката на шрифтовете, и тяхната употреба. В детайли типографията обхваща оформлението на буквите и тяхното визуално въздействие чрез специфичните им характеристики: големина, разстояние между буквите (при изписването на думи), декоративни елементи (като камшичета и др.), отстоянието между символите (кърнинга), съотношението главни малки букви (има шрифтове които изобщо нямат малки букви) и съотношението височина/ширина, и още характеристики. Всяка една от тези характеристики си имат точни имена, но няма да изпадам в подробности за тях.

Целта на статията е друга.

Често правейки някакво печатно издание или създавайки уеб сайт, пред дизайнерите стои задачата, не само те да бъдат красиви като дизайн, но и да бъдат лесно четими. Защо? Ами защото информацията е всичко в днешно време. И ако ние имаме затруднения в нейното възприемане, това е крайно неприятно не само за нас, но и за онези, които са ни я поднесли. А за възприемането на важната информация ключова роля имат шрифтовете.

Дизайнерите са добре запознати с това, но всички останали, които имат умения с редактиращи програми и интернет платформи, често действат по усет, какво е хубаво и какво не. Да, това понякога действа. Ето за това е хубаво да познаваме поне в основи двете големи семейства шрифтове и къде могат да бъдат приложени с успех.

Двете големи семейства шрифтове се разделят на Серифни (Serif) и Несерифни (Sans-Serif). Е…ако почнем да изпадаме в подробности, можем да споменем и още няколко, които обаче често се разглеждат като разновидност на тези два. Основната разлика между тях е в оформлението на завършека на буквите. Или по-ясно казано Серифните шрифтове имат малък щрих в края на основната греда на буквите, а Несерифните нямат.

Ето и примери:

В общи линии виждате веднага разликата между двата. Серифните шрифтове са по-декоративни и обикновено се използват в печата. Има защо – там четем върху хартия и малките декоративни елементи стоят красиво, и не затрудняват четенето. Погледът сякаш се плъзга. Все пак имат място и в интернет, в определени случаи. Обикновено при заглавия, където буквите са по-големи и се четат по-лесно, при реклами или други елементи предимно информативни, където информацията е малко и се възприема бързо. В онлайн бизнес комуникацията също се използва често, тъй като някои от шрифтовете са по-строги и елегантни, и придават дипломатичност.

Интернет обаче е виртуален. Там всичко е пиксели, и несерифните шрифтове се възприемат по-лесно. Именно заради това, че нямат щрихи в края, а са отрязани. Подходящи са за обемни текстове, за съдържанието на сайтовете, и изобщо … няма да сбъркате, ако заложите на тях.

Някои ще определят това семейство шрифтове като непривлекателно, но истината е, че съществуват много красиви несерифни шрифтове, които са ефектни. От примерите по-горе има дори класики – Helvetika, Century Gothic, PT sans narrow.

Когато аз създавах сайтоветe в нашата група, имах голямо затруднение какви шрифтове да избера. Предполагам големият проблем пред който се изправяте и вие. Основната причина идва от там, че ние пишем на кирилица, а основния проблем на кирилицата, е че няма много голямо разнообразие от шрифтове. Имайте предвид, че в дизайна тенденциите са към изчистване и опростяване, в тази връзка опитайте се да сведете употребата на шрифтовете до 2 вида, ако ви се наложи да използвате повече от един.

И така, това, което направих аз е да се поразровя за различни кирилизирани шрифтове. Имах изискването да са тънки, елегантни и така се спрях на два, които отговориха на нуждите ми. Photo Cafe ползва Roboto за менютата, заглавията, подзаглавията и някои по-важни текстове в постовете, а съдържанието е Arial.

Тук в личния блог съдържанието (body) e от тип OPEN Sans, а за менюто и заглавията използвам шрифт от фамилията на PT Sans и двата кирилизирани.  Принципно ако желаете може да комбинирате различни шрифтове в сайта си, но все пак следвайте логиката къде какъв ползвате. Как и какви шрифтове да комбинираме съм описала във втората част на тази статия.

Дори да ми се наложи да имам думи на латиница, те не се отличават като шрифт (което дразни при много блогове, в които съм попадала на такива случаи). Споменавам го, тъй като не са малко случаите в които виждаме даден шрифт и той много ни харесва. Слагаме го и той се оказва, че няма кирилизирана версия. В тези случаи е добре да внимавате, защото понякога разликите в стила на шрифтовете е драстична и употребени в едно изречение, или словосъчетание, дразни визуално. Изключения от правилото има и те с в случаите, когато умишлено търсите разлика, за да подчертаете нещо – но това е тема може би за друга статия.

Повечето блогърски платформи вече имат доста голяма база кирилизирани несерифни шрифтове. Ако се колебаете какви шрифтове да изберете, може да заложите на някои от класиките, защото почти винаги стоят добре, елегантни са и са лесно четими.