Баница в баница

Не познавам човек който да не обича тази традиционна българска рецепта. Приготвяме я с поводи и без поводи, просто защото е вкусна и не можеш да ѝ устоиш. Знам че всяко семейство има своя рецепта в стария семеен тефтер, че дори и повече от една, и това е един от вариантите които приготвяме вкъщи. Специално тази мисля повече ще се услади на любителите на тутманика, защото плънката е доста и богата, и ако е приготвена с домашни масло, яйца и сирене (както я правим на село), еми може само да си представите вкуса.

Добре де няма да ви мъча повече.

На бързо уточнявам, че в зависимост от това колко искате да е плънката, тези съставки може да ги променяте като пропорции по ваше желание. Аз се ориентирам от големината на тавата. На село е голяма и дълбока, и там съм правила баницата с 10 яйца и 1кг. сирене. Брашното в случая е по-скоро за уплътняване и текстура на пълнежа, тъй като има кисело мляко.

*И тъй като често пропускам мерките за чашата (понеже съм свикнала от години), чашата която аз ползвам събира около 250мл.

С две думи разбърквате яйцата със сиренето, брашното, киселото мляко и олиото, като гледате да не е прекалено рядко. Понякога ми се налага да добавя малко брашно на око, особено ако съм сложила повече яйца. При изпичане пълнежа придава една много приятна плътност, и за това казах че ще се услади на любителите на тутманик.

Сместа я разстилам равномерно върху намазани с масло кори и навивам по класическия начин. Тук в София тавата ми е по-малка и ползвам 2 кори за едно навиване, между които пак намазвам масло, като така дори вероятността при навиване корите да се скъсат е по-малка.

С две думи, да ръководя се по някаква рецепта, но много често и импровизирам.

Тавата я намазвам с масло и редя по класическия начин на голям охлюв. Останалата смес от пълнежа, тъй като може да ви остане, просто изливам отгоре върху корите и разнасям равномерно с шпатула.

Пека на умерена фурна, даже на слаба, за да се изпече добре пълнежа, до хващане на приятен загар отгоре.

Ами да ви е сладко 🙂