Австрия и швейцария

„Да да…ииии един мармот”. Помните ли тази реклама на шоколад, или лилавата крава? Сещам се за тях, когато някой ми спомене Австрия или Швейцария. Изключителна природа. Изключителна красота. За любителите на планината Алпите са мястото за екскурзия. Особено за онези, които за първи път отиват там. Още от Словения се разкриват белите остри върхове на планината, а прехода на „границата” през тунелите е особено вълнуващ. Не за друго – просто на излизане от един от тунелите, изведнъж се озовавате насред Алпите, сякаш във въздуха, а от двете ви страни стръмни хълмове отрупани с малки къщички в австрийски стил. Не можеш да откъснеш поглед от такава гледка. Почти през цялата територия на Австрия и Швейцария пътят вие покрай красива панорама. И като заговорих за бели върхове, не подминавайте Национален парк „Хое Тауерн” и първенеца на австрийските Алпи връх Гросглокнер (3798 м). Поглед на ляво-на дясно и срещу вас може и да се ококорят два мармота. Не се изненадвайте – мъничетата са изключително любопитни и дружелюбни, и са домашните любимци на парка, спонсориран от „Милка“.

В интерес на истината двете алписки страни има с какво да ви впечатлят, и не случайно се славят като красиви дестинации. Къде можете да отидете ли? Обикновено един от първите градове, в които си струва да се отбиете е Инсбрук с прословутия си златен покрив – столицата на провинция Тирол, каквато става през 1420г. Градът се слави, като един от най-красивите в Австрия, особено старата централна част, която е сравнително малка и се обикаля бързо. Самият Гьоте има една известна фраза „Европа е сърцето на света, Алпите са сърцето на Европа, а Тирол – сърцето на Алпите“. Името на града идва от река Ин, в чиято долина е разположен и разделя курорта на две части. Ако сте любители на зимните спортове определено това е мястото. Докато се разхождате из града, почти от всякъде може да видите снежните върхове наоколо. Границата между околностите на Залцбург и Тирол е изцяло планинска и изключително наситена със спиращи дъха гледки. Ние разбира се с Джъмбо обикновено гледаме да се покатерим някъде на високо за да снимаме панорамно. В Инсбрук има една катедрала, която не бива да подминавате – Св. Якоб.

На мен лично Цюрих ми е любим от маршрута. Може би, защото е много чаровен град, прекрасен за разходки и е градът на шоколадите Линд. О да прекалих с шоколада. Най-големия град в Швейцария се намира на Цюрихското езеро, където река Лимат изтича от него и прекосявайки по-голяма част от града, прави разходките покрай нея истинско удоволствие. Едно от култовите места в Цюрих е парка Линдерхоф – малък хълм на западния бряг на реката, от който гледката на града е великолепна. Слизайки надолу от хълма, пътят минава по малките и тесни улички, изпъстрени с цветарски сергии, магазинчета и тук там часовникарски ателиета. В тази част на града се намира и един от най-старите и големи часовници в Европа – този върху кулата на храма Св. Петър. На отсрещния бряг на реката се намира и голямата катедрала на града – Гросмюнстер.

Нататък маршрута минава покрай Констанц – чаровен град разположен между двете държави на брега на Боденското езеро, Лозана, Люцерн – известен с покрития си мост и най-тъжния лъв на света, всечен в една скала. Като за десерт може да си оставите Женва.

Женева е трети по големина в Швейцария, разположен на брега едноименното езеро. В общи линии, както в повечето европейски градове и тук старата част е тази, която привлича внимание. Едни от най-приятните места за кафе и разходка са площадът пред катедрата Св. Петър, фонтанът в езерото, който е най-големия в Европа и цветния часовник – символ на часовникарската индустрия. Само за едно се подгответе –дестинацията не е от най-евтините, но лично аз не съжалявам, защото ми останаха хубавите спомени ..е и един швейцарски часовник на ръката – все още точен.

Снимки: Иван Масларов – Jumbo

pingback: http://informa.econt.com/