Рим – неочаквано пленителен

И за мен беше голяма изненада, но се оказа самата истина. Като любител на архитектурата и Ренесанса, винаги съм искала да посетя Флоренция и го направих. Но Чудесата на Италия са много и не може да подминеш Рим. Не знам по каква причина очакванията ми за него не бяха големи и се радвам, че още с първите ми стъпки в града, се изпариха яко дим. Когато пътуваш през Италия те обзема едно особено чувство, което не мога да опиша, но не съм изпитвала никъде другаде. Франция с нейния бляскав Париж и долината на Лоара са величествени – но тежки и пищни. Австрия пленява с великолепна природа, но ми липсваше онова вълнение, което усетих на Юг. Италия е шумна, жива, цветна, и много различна – вътре в себе си. Просто я почувствах близка. Може би защото, както и великата Райна Кабаиванска казва, имаме много общи черти – и положителни и не толкова.

По програма ни беше писано да бъдем 3 дни в Рим, но гледайки картата се съмнявах, че са достатъчни. Нормално за повечето европейски столици. За вечния град могат да се кажат много неща. Могат да се дадат много определения, но ако трябва да се спра на едно,  то ще е артистичен. Наистина там всичко е изкуство и си струва да загубиш време, за да обърнеш внимание на някой и друг детайл в града. А Рим изобилства от такива. Е, поне за двама фотографи разбира се.

Да се впуснеш в обятията на града обаче, си е цяло приключение, а основния въпрос е „От къде да започна?“. Ако сте от хората, които не обичат навалици, препоръчвам ви да се разходите сами. Рим е голям но централната част, където са забележителностите, е достатъчно добре организирана, за да се оправите и без екскурзовод. На българските групи обикновено първата им спирка е църквата Сан Клементе, близо до Колизеума, заради гроба на Константин Кирил Философ. Ако ви се падне сладкодумен екскурзовод нищо чудно и повече от час да си седите в нея. Време, което може да оползотворите за посещение на повече места. Например църквата Сан Пиетро ин Винколи, със статуята на Моисей от Микеланджело. На закътано местенце е и обикновено не попада в стандартните маршрути, но пък е много спокойна и тиха.

В интерес на истината Християнски Рим има с какво да ви впечатли – аз поне го обичам, защото старите църкви са ми интересни (като архитектурата). Ако решите да се отдадете на него, поемете към Санта Мария Маджоре, където папа Андриан 2-ри благославя азбуката на Кирил и Методи. Пътя до там е приятен, макар да е по един от оживените булеварди – Виа Кавур. Останалите храмове, които си струва да не подминавате – Сан Джовани ин Латерано (главната базилика на Рим), Църквата на пл. Навона, Свети Петър разбира се, Санта Тринита дей Монти. Всъщност тя ви е удобна дестинация след Маджоре. Санта Тринита се намира точно над прочутите „испански стъпки“ или площад Испания. Една от най-значимите в Рим строена през късния Ренесанс.

В общи линии е добре да подходите първо към периферията на централен Рим, далеч от гъмжащите с туристи Навона и Ди Треви. На площад Испания обикновено също е оживено, но наоколо има достатъчно малки улички, които да ви отведат до Пиаца дел Пополо. Ако сте чели или гледали „Шестото клеймо“ по Дан Браун – точно тук става едно от убийствата в романа. Когато гледате филма, след няколко дни в Рим, уверявам ви на всеки кадър ще има за какво да си спомняте. Почти по залез Пиаца дел Пополо събира много приятели и атмосферата е топла. А по това време да продължите с разходка по реката, до двореца на Ангелите и моста, е изключително приятно. Гледката от моста към Св. Петър, на фона на залеза е една от любимите ми. По залез в Рим става търпимо хладно и не се учудвайте, че градът тепърва се събужда за нощен живот. Вечерите край р. Тибър са изключително емоционални. Умората от прехода си казва думата и оставям Ватикана за другия ден. И без това е по-добре да я посетите рано сутрин ок . 8;30 примерно. Огромните опашки ги няма и вероятността да разгледате храма на спокойствие е голяма. В такъв момент човек може да се наслади на цялото великолепие сътворено от Браманте, Бернини и Микеланджело.

Свети Петър е една от четирите папски базилики в Рим и най-голямата в християнския свят. Строена е през късния Ренесанс – прехода от Маниеризъм към Барок. Поне по това време Микеланджело строи своя мечтан купол. Това е известна история, свързана с купола на Брунелески във Флоренция. Казват, че Микеланджело дълго се възхищавал на неговото творение и един ден се зарекъл да построи още по-величествен в Рим. Не мога да твърдя дали купола е величествен, колкото е гледката от терасата му. Час време да стигнете до горе, тесни коридори, хиляди стълби, но си струва – 138 метра и Рим е в краката ви. Отделете си време да се полюбувате на Ватикана докато е спокойно, има какво да се види. След това може да се отправите към пиаца Кампо де Фиори – с други думи римския пазар, в един от най-живописните квартали на града. Изключително цветно и весело място, където ако сте гладни може и да закусите. Около 9.00 сутринта пазара ухае на прясно изпечени сладки и соленки, песто и босилек. И въоръжени с нови сили може да се насочите към Капитолийския хълм и Колизеума. Лично аз не влязох нито в него нито в Римския форум. Разглеждането на руини не ме привлича особено. Задоволих се с гледката от вън и от хълма, от който има доста добра видимост към форума. Ако се поинтересувате в една от сградите на хълма, на втория етаж има кафе-тераса, която разкрива също красива гледка към Рим и купола на Св. Петър в далечината. Добър момент за кафе пауза. Въпреки, че след тази спирка побързах да се запътя към сърцето на центъра.

Кварталът където се намират фонтана Треви и пл. Навона е изключително наситен с гледки и емоция. Определено е оживен, дори и малките улички. Тук са едни от най-приятните заведения в района – естествено препълнени. Цяло чудо е, че с Джъмбо намерихме едно почти празно ресторантче, за да седнем на порция Карбонара с песто и бяло вино. Грехота си е да сте няколко дни в Рим и поне веднъж да не се поглезите. Навона е много приветлив, но ресторантите му не са по джоба на всеки. За това пък е истинско удоволствие да си вземете Джелато и да поседнете до някой от фонтаните на площада. Атмосферата тук е разкошна, a площада може би най-красивия в града. В самия му център се намира фонтана „Четирите реки“ на Бернини. Може да се каже, че Навона е Италианския Мон Мартр, в буквалния смисъл. Пълно е с художници, музиканти и артисти. Църквата също си заслужава вниманието. Ако не бяхме притиснати от времето сигурно един ден щяхме да загубим тук, но уви. На Треви няма да се спирам с подробности, защото е може би една от най-обсъжданите забележителности в Рим. Подминахме го доста бързо, защото не просто беше навалица, а направо задушаващо. Усещането хич не беше ала „сладък живот“ на Фелини. Само хвърлихме по една монета за късмет и дим да ни няма :). Всичко това разбира се в кръга на шегата. Ако успеете да изтърпите блъсканицата, фонтана е блестящо произведение на изкуството.

От тук нататък места колкото и каквито пожелаете. Стига да имате време. Но задължително се оборудвайте с карта, защото центъра е като лабиринт, и с едно шише което може на всяка крачка да напълните с прясна вода. Една хубава страна в града – че навсякъде има улични мини стълбове, където можете да си налеете прясна вода. А такава няма да ви е излишна при местните температури.

Много ли казах? В никакъв случай. Рим е необятен. При толкова неща, които само един град може да ви поднесе в рамките на 3 дни – история, култура, традиции… Когато се изправяш на живо и можеш да докоснеш с ръцете си велики творби и да се върнеш в миналото – да с пълна сила заявявам „Колко малък и колко велик може да бъде човек, едновременно“.

 снимки: Лени и Джъмбо

pingback:  http://informa.econt.com/