Предизвикателството пейзаж

Създаването на неустоими пейзажи доста често не е толкова просто колкото изглежда на пръв поглед. Онова което виждаме с очите е много по-силно от това което апарата ни е в състояние да улови.

В допълнение и това, че всичко „запечатваме” в двуизмерен правоъгълен кадър и факта че апарата е ограничен в тесен динамичен диапазон (интервала между светли и тъмни тонове) и малък цветови диапазон (много от цветовете, които виждаме с очите си са просто неуловими с камера, независимо от формата).

Въпреки това, след като разберете ограниченията на камерата и се научите как да работите творчески в рамките на нейните параметри, ще бъдете в състояние да направите въздействаща снимка която едновременно ще е запечатала момента който сте искали и ще пресъздава личното ви усещане. Всъщност в какво се изразява трудността на снимането на пейзажи…имено на това което споменах и по-горе – гледайки природата без апарат ние възприемаме изцяло… небето, земята, обектите в далечината… и в крайна сметка цялата тази информация се трансформира в емоции и красотата долавяни от нас… Слагайки апарат пред очите си донякъде сме ограничени, както от полето което обхваща обектива на апарата, така и от самата техника, която използваме… Човешкото око има в пъти по-голяма чувствителност и граница на динамиката, в която може да различи яркост, контраст и цвят… снимайки с обикновените апарати тип „сапунерка“ много често сме се убеждавали, че ако земята е ясно видима, то небето е бяло, безизразно и не носи никаква информация… Това разбира се е само един от факторите от които се влияе пейзажната фотография. Пейзаж се снима най-добре в позиция LANDSCAPE. Има много пейзажи, които макар и не лоши се възприемат много по-трудно в положение PORTRAIT… просто човешкото око е така устроено, че да гледа повече „настрани“ отколкото на „височина“…

В тези случаи композицията също е от голямо значение. Хубавият пейзаж е изграден от различни компоненти – преден план, централен обект (акцент), и заден план (фон) – именно те дават обема и излъчването на снимките… за централната фигура важи и правилото за децентрирането и (или правилото на третините).. тоест не бива да я слагаме в центъра на снимката.. така погледът отива в нея и не може да се „плъзне“ по снимката.. да разкрие красотата на природата зад нея… Фонът на един пейзаж може да е различен, най често небето над нея, но дори едно синьо небе понякога не носи такава наслада отколкото ако по него има едно или няколко облачета.. те носят една „пълнота“ в снимката. Освен това не бива да разцепваме снимката на две равни части земя – небе.. Съществено правило е че пейзажът трябва да разделя снимката на 3 части, от които само 1/3 или 2/3 трябва да е земята, а останалото да е небе (в зависимост, на какво акцентираме в снимката – на земята или на небето). И не на последно място времето по което снимате е от съществено значение поне за цветните пейзажи…

Не ви ли звучи познато всичко казано до тук – ПРАВИЛА .. в една друга тема съм ги описала като първата стъпка към създаване на добра снимка. Е както ще видите не е задължително да спазвате всичко прецизно- важно е въздействието.

Вероятно една от най-често сниманите пейзажни сцени е тази на залез – било край морето или в планината той винаги е очарователен и въздействащ, но това е един от случаите в който няма как да избягате от правилото да снимате късно. Е тук определно ще трябва да се въоръжите с малко повече търпение, защото това си е в общи линии трудно за снимане особено ако искате да покажете нещо наистина впечатляващо. Първото нещо с което ще се сблъскате е дали ще попаднете на красив залез –тук сте безсилни пред природата. Вероятно ще си кажете „ами ако времето е ясно и безоблачно ще е супер”. Да ама не – по-опитните фотографи ще ви оборят защото именно облаците придават драматизъм на кадъра. Опитайте се дори през деня да наблюдавате слънцето при ясно небе, и „надничащо” през облаци, после си представете същата картина обагрена във всички цветове на дъгата.

Когато се каните да снимате залез се пригответе за сесия минимум час, за да можете да уловите колкото се може повече и различни моменти. По това време на деня яркостта на спектралния състав се променя най-бързо и се движи предимно в червената част на спектъра. Светлината е разсеяна, с приближаване на слънцето към хоризонта контраста и наситеността на цветовете се засилват и облаците се открояват все повече. В зависимот от това на какво искате да акцентирате вече може да си поиграете с експозицията, блендата и скоростта. Колкото и невероятно да ви изглежда но дори една стъпка промяна в някоя от настройките може да доведе до драстична разлика в крайния резултат – да придадете повече драматизъм на небето, да откроите отражението на слънцето или да размажете до коприна водата (ако снимате залез край море). Във всички случаи е добре да експериементирате – така от една страна ще имате повече материал от друга ще привикнете към работа с апарата си и следващят път ще знаете предварително как да го настроите според търсения ефект.

фотографии: Елена и Иван Масларови