Сезони на предела на Родопи и Пирин

Както не веднъж съм казвала едно от любимите ми места в България – селцата сгушени между планините Родопи и Пирин. Липсва ми, че не мога по-често да ходя там и чаках с нетърпение да отидем на разузнаване за един пленер. На самия пленер така и не отидох, но пък се радвам че идеята ми да се проведе там се прие защото все пак си спретнахме малко предпленерско съвещание на „тройната коалиция“ – в състав по ред на големината – Джъмбо, Йовко и аз.

И така една петъчна сутрин, на излизане от София минахме през Лидл, за да вземем 2 малки буренца с 5 литра немска бира и отпрашихме по маршрута София – Гърмен – Делчево – Лещен – Ковачевица ииииии към нашата къщурка.  От там нататък едва ли има какво толкова да се разказва, защото местата на които бяхме носят особен заряд и трябва лично да го усетиш. Планина, чист въздух, красиви гледки, минерални извори, спокойствие, аромат на село ..хм трудно ми е да опиша този аромат, но той винаги ме връща назад в детските ми години, когато прекарвах цяло лято там, и аромата от огнището на двора докато баба вари лютеница.
На другата сутрин след пристигането ни първа спирка от маршрута ни е с. Делчево. Едно мнооооого мъничко селце високо в полите на Пирин – мъничко чак няма място да се обърнеш, но пък с гостоприемни хора.

И колкото и да бе хубаво времето разбира се, като си в компанията на 2-ма фотографи в общи линии все се чуваше някоя друга дума по повод яркото и горещо слънце  – нещо типично за този район до късна есен. И понеже казах, че аромата на домашна лютеница ме връща назад, точно това ми трябваше този ден та съвсем да огладнея. Така че много бързо се отправихме към местната кръчмичка, от където се открива прекрасна гледка към цялата долина.

Следваща спирка Лещен и Ковачевица. От другата страна на долината – върху южния склон на Западни Родопи, двете селца определено са най-посещаваните в района и лично на мен те точно са ми любими. Не само заради добре запазената архитектура – близо 15 реставрирани стари къщи са в стар възрожденски стил, и който иска може и да отседне в тях. Там просто можеш да се откъснеш от света и да забравиш за всичко.

А и да не забравя да добавя къщичката на Флинстоун :).

Когато тръгнете по пътя нагоре определено едно ще ви направи впечатление – двата етноса, които съжителстват доста добре. Лещен и Ковачевица са изцяло с българско население, по пътя между тях се намира Горно Дряново – изключително живописно село само с помаци (или БМВ-та – българи с мохамеданска вяра), от което всеки път ми става много весело – на доста стръмен склон и сякаш всички къщи са закачени на баира ;).
След такъв следобед залисани в снимки и приказки се озовахме в Ковачевица почти по залез. Тук винаги е било оживено, но когато пристигнахме май беше и пазарен ден, та по главната улица (ако можеш да я наречеш улица) местните бяха изкарали сергиите. Всъщност Ковачевица е единствения архитектурен резерват на територията на общината. Който обича българско кино със сигурност ще разпознае тук много от „декора“. За мой голям късмет църквата беше отворена. Всички църкви в общината са много стари и запазени ..с история, но никога не бях влизала в църквата на Ковачевица. От местния поп разбрахме че е строена през 1848 и носи името на Св. Никола. Естествено с Джъмбо не се стърпяхме да се покатерим на камбанарията.. ох това няма как да ви го опиша – кулата е с ширина на миша дупчица, хех, няма парапети, ужасно стръмни стълби ..а бе весело изкачване е но пък си заслужава.

На връщане по пътя за Гърмен има едно местенце – точно между Ковачевица и Горно Дряново, където се разкрива разкошна гледка към река Канина. Залеза ни свари там и решихме да направим обзор на деня. Не знам как са си изкарали на пленера, но аз си изкарах супер на разузнаването, предполагам и останалите двама от „коалицията“.

За любителите на манастири, в посока границата се намира един много хубав точно над Хаджидимово. Препоръчвам ви разходка до там.

Снимките са от есента и пролетта…

Междувременно три интересни ревюта на апаратите с които снимахме с Джъмбо Pentax K5IIs , Nikon 1, и Sony A58 който ни съпътстваха по време на разузнаването :).