Вкъщи имаме няколко рецепти за кейк, които често редуваме. Днес ви споделям една от най-любимите ни. Изключително подходящ десерт, особено ако искате да се представите добре пред гости. Изискан и въздушен – така бих го определила – точно като виенските десерти. В оригиналната рецепта на кейка няма плодове, но както не веднъж съм споделяла – у нас обичаме да експериментираме. В случая ви предлагам рецептата с череши, тъй като поводът да го направим този път е Черешова задушница, но вие го направете с каквото искате и обичате. Става много сочен, а черешите и лимоновите кори му придават една много приятна лека кисела нотка.
- 400гр. захар
- 2 пакетчета масло
- 6 жълтъка
- 1 ч.ч. прясно мляко
- 400гр брашно
- 2 бакпулвера
- 1 – 2 ванилии
- 2 лъж. Настъргана лимонова кора
- Череши (може и друг плод) – на око, но дребно нарязани
Първо разделете белтъците от жълтъците. Започнете със забъркването на основната смес и по-конкретно с разбиването на захарта и маслото. Добре е маслото да е на стайна температура. Към тях постепенно се прибавят един по един жълтъците. Разбива се хубаво до хомогенна гладка смес. След това отново поетапно се прибавят прясното мляко, брашното, ванилията, бакпулвера и настъргания лимон.
В отделна купа забийте белтъците на сняг и ги прибавете към основната сме, като бъркате бавно на ръка. Тестото за кейка трябва да е леко и въздушно. Всичко това изсипвате в намаслена форма за кейк. Плодове може да прибавите и по всяко време докато изсипвате сместа във формата за печене – така ще има равномерно разпределени навсякъде, но си оставете и за накрая – тях може да „наръсите“ най-отгоре.
Печете на умерена фурна – резултатът трябва да е леко „сочен“ кейк – не прекалено сух, но и да не е глетав.
По принцип може да ползвате всякакви дребни плодове каквито обичате – череши, ягоди, вишни, смокини – нарязани на дребно. Обичаме да приготвяме този кейк с плодове защото именно те му придават сочност и специфичен вкус всеки път. Най-много го правим с плодове от смокиново сладко. Тогава определено става много вкусен. За финиш разбира се малко пудра захар и „воала“.
Ами да ви е сладко – пак 😉