Една седмица с Olympus PEN E-PL 7

Покрай работата си с Джъмбо във Фото Кафе, често ми се отдава възможността да снимам с различни фотокамери на различни марки. Макар, че си имам моя, която е като естествено продължение на ръката ми, оценявам предимствата на това да пробвам какво прави „конкуренцията“. Таке де, не робувам на марки и ако нещо ми хареса бих допълнила фотографския си арсенал. Обичам да се глезя – някои жени колекционират обувки …  аз си падам по всичко свързано с фотографията.

Това до тук като фотограф.

Като жена обаче понякога в мен надделява и суетното. Какво общо има това  обаче с работата ми? Ами представете си какво се налага да носи един фотограф на работа .. дълъг списък. А понякога просто ми се иска да сложа един апарат с един обектив в дамската си чанта и да изляза да се поразходя, без да изпускам времето за „лов на моменти“.

Така миналата зима в мен попадна един мъник – Olympus E-PL 7, с който имах щастието да пътувам до Прага. Неописуемо удоволствие, защото Прага е любимият ми град. Тогава двамата с Джъмбо споделихме мненията си за камерката в едно доста подробно ревю, за това сега ще пропусна тази част.

Какво обаче ми направи впечатление веднага … Още с излизането си на бял свят тази камера „заяви“, че е предназначена за дамите и блогърите. О, да, ако сте блогър знаете, че често ви се налага да правите снимки, които да допълват визуално поста ви, за което ще ви е нужна камера. Но ако не сте професионалист, едва ли ще ви иска да носите голям и тежък фотоапарат с всички аксесоари и обективи в допълнение.

Ето тук се намесва Olympus E-PL 7 – компактен като размер и красив като дизайн, за да се хареса на дамите.

В началото на лятото партньорите ни от Олимпус България споделиха, че планират една интересна кампания за този апарат и ме поканиха да участвам. Естествено без да знам за какво става въпрос се съгласих на доверие.

Скоро след това разбрах, че няма да съм единствения участник. Кампанията предвиждаше апаратът да обиколи различни блогъри, като остане при всеки за една седмица. Края на кампанията предвижда изложба със снимки, продажбата на които е с благотворителна цел и средствата ще отидат за едни добри дечица.

Така в края на август този мъник се озова в ръцете ми за втори път. При спомените ми от Прага, ме обзе носталгия и изпаднах в смут какво ще снимам. Освен, че не разполагах с време, тъй като ми предстоеше командировка, която скъси престоя на апарата в мен, нещо не ме беше обзело вдъхновение.

Времето се смръщи и това хич не ми хареса. Все пак взех камерата, статива, един ND филтър, слязох до центъра на София и я запечатах такава – леко мрачна, леко носталгична, но все пак жива и с движение.